Живко Тодоров: Човек се доказва в света на ценностите

Кметът на община Стара Загора Живко Тодоров

На 13 януари се навършиха 137 години от повторното освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877-1878 г. По този повод на 14 януари в предаването "Още по темата" на ТВ Стара Загора гостува кметът на общината Живко Тодоров.

Всяка власт си личи не само по делата, а и по манталитета на говоренето, когато представя пред обществото и най-дребните неща, които е свършила, или не е успяла да свърши. Стилът на това говорене определя и значимостта на една политическа и обществена фигура за обществото. Когато в едно такова говорене на преден план излиза духовността като ценност, а не материалното, тогава има надежда тази несвършваща все още бездуховност да отстъпи и България да спре да обитава вонящото блато на своята байганьовщина и да намери реформите, които да й помогнат.

Предлагаме Ви част от позициите на кмета на община Стара Загора Живко Тодоров, изказани в ефира на ТВ Стара Загора, които се отнасят именно до тези реформи.

За Стара Загора и съхраняването на нейния дух

Стара Загора, въпреки че е нов като град, тъй като изниква от пепелищата наново, носи в себе си много история, която е свързана с драматични моменти. И тази история трябва да бъде достояние на всички подрастващи, на хората които и в бъдеще ще живеят в този град. Затова отговорността е много голяма – да развиваме, но и да съхраним духа на Стара Загора. И аз смятам, че в това отношение Стара Загора има голямо предимство, защото в нашия град се усеща един много силно патриотичен дух. И това е било винаги през годините. Аз се радвам, че сме успели да запазим за града този християнски и патриотичен дух. При различни ситуации, когато по някакъв начин се заплаши символиката и духът на града, и чисто политически има някакви домогвания до него, винаги е бил даван сериозен отпор от самите хора. Което говори, че този град има дух и носи своята история.

За "Аз съм Шарли" и ценностите, които изповядваме

Случилото се в Париж не мога да нарека тероризъм. По-скоро думите трябва да бъдат много по-силни. Това е един изключително брутален, нехуманен акт, който е свързан с абсолютен садизъм към човечеството и към ценностите, които би трябвало да изповядва всеки един от нас. Защото, ако този свят не се основава на ценности и на първо място да са човешкият живот и свободата, то ние трябва да сме категорични и безкомпромисни, защото това е основата на всичко. Потресен съм от това, което се случва в 21-ви век в европейските държави. Тези силни настроения, които възникнаха в резултат на този акт, показват, че в Европа има много по-непреходни неща от всичко останало. Не може да се прави паралел между атентата в Париж и убитите хора заради военен конфликт на други места по света. Сега хората протестират, защото усещат, че цялостната ценностна система на световното общество е заплашена. И затова се налага реакцията да бъде много силна и много рязка. Франция е изключително чувствителна за правата на хората и ги защитава по категоричен начин. Това в голяма степен показва какво трябва да бъде и в България, мисля, че обществото ни ще разчете този урок, защото всеки човек, оставайки сам със себе си, трябва да прецени кое е важно в живота му, кое слага на първо място, кое осмисля живота му. И оттам нататък да има са себе си своите морални ценности, върху които да стъпи. През 25-те години на демокрация ние все още като че ли не сме разбрали какво е човек да носи ценности в себе си, да ги отстоява и да се бори за тях. В случая не става въпрос дали сме прозападно или произточно настроени – става въпрос за човешки ценности.
Моето мнение е, че на ниво ценностна система не трябва да се изпада в крайности – напротив, трябва да се запази ценностната система на Европа, на държавите, на хората, но трябва да се вземат мерки да бъдат по-сигурни обществата. Без да се навлиза в личното пространство на хората, те да се чувстват достатъчно сигурни. Това би могло да се постигне с повече инвестиции в сигурността. По принцип живеем в сигурно общество, но никъде не са изключение подобни неприятни инциденти. Затова много силно трябва да се работи по линия на разузнаването. Службите за сигурност трябва да следят всички ония елементи, които биха могли да бъдат заплаха. Смятам, че по-скоро трябва да се работи превантивно, отколкото впоследствие. И най-важното е получаването на предварителна информация.

Смятам, че трябва да сме безкомпромисни към онези, които искат да нарушават реда и сигурността, и да помагаме на онези, които имат нужда от помощта ни. Защото те са различни хора и изповядват различни ценности. От години насам в България има много лоши модели за подражание по отношение на подрастващите и за обществото като цяло. Веднъж завинаги трябва да се скъса с подражанието от страна на младите хора по отношение на така наречените добре облечени бизнесмени, които са символ на просперитета. И да се знае, че в обществото трябва да успяват лекари, учители, журналисти, хора, които са завършили образование, за да са гръбнакът му. Задължението ни е да се опитваме да създаваме все повече духовност в обществото и хората да разбират, че не толкова материалният свят е толкова важен, а е важен светът на ценностите, където човек може много повече да се докаже.