Роден е на 21.04.1952г. в с. Оряховица. Завършил основното си образование в селското училище. Средно образование завършва в СПТУМ „БЕРОЕ" гр. Ст.  Загора. Работил е в завод "Берое " Ст. Загора, Държавно лесничейство Ст. Загора, Винарска изба с. Оряховица, Дърводобив КОМИ. От 1999 г. е Кмет на с. Оряховица.

 Адрес п.к. 6061 с. Оряховица
 Телефон (041178) 260; 285
 Електронна поща кmеtstvo_orh@mаil.bg,  This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it

СЕЛО ОРЯХОВИЦА

Разстояние от столицата: 250 км
Разстояние от Стара Загора: 19 км
Надморско равнище: 200-250 м
Климат: умерен
Почва: Излужени канелени горски почви и черноземни почви - в равнинната част на селското землище.
Площ на селото: 1067.611 дка

Името на селото е свързано с многото орехови дървета от векове растящи в селото и околностите му.

По време на робството турците произнасят името на селото Рахова, поради фонетичната промяна на българските имена, завършващи на -ово в турски език на -ова, в случая Оряхово - Оряхова.
Хъзър бей, Хъдър бей е наречено по името на основателя на ново селище, в близост до с. Раховиче. Турското название на Кьохне хисарлък (в превод "Старата крепост") е турски превод на по-старата българска крепост Ряховица. Аналогично на това е и по-късно употребеното название Кюдирбе, съкратено от „Кьохне дербент" със значение „Старият проход". Такъв проход е съществувал през средновековието и е свързвал Ряховица по дефилето на Стара река с Тунджанската долина. Джамбазвиран, съвпадащо с другото по-старо име на Стара река - Джамбазлийка, се свързва с изоставено вече място, където са се отглеждали и продавали коне.

Днешното название Оряховица, е възстановено около 1850 г. по името на селището от времето на Втората българска държава, Крепостта Оряховица (Ряховица).
Първи писмени сведения за съществуването на Ряховица в края на XIII и началото на XIV век намираме у византийски автори. От тях можем да заключим, че Ряховица е българска крепост, поне няколко пъти преминавала от българско във византийско владение и обратно.
Крепостта се намира непосредствено на североизточния край на селото, на върха на спускащия се към него хълм. От крепостта са останали само съвсем малко надземни руини.
Реката, преминаваща край средновековната крепост Ряховица, прорязва планината и по дефилето може да се премине към Тунджанската долина, а от там през старопланинския проход Хаинбоаз за Търново.

Легендата разказва, че под Калето имало тунел, който започва от реката и стига до другия край на селото, в който се криели жителите от набезите на турците. Една девойка излязла от тунела за вода, последвана от малко прасенце. Девойката се върнала, но турците проследили прасенцето и намерили скривалището, след което започнало зверско клане. Местността на другия край на тунела се нарича Месогун, защото на това място били изхвърлени телата на убитите.

Още в миналото селото е било известно с розовите си полета, а по Оряховска река е имало много розарници и мелници. Прочуто е с хубавото си вино. Оряховската изба е прочута с марките „Мерло" , "Каберне" и "Старо червено от Оряховица".

Православен храм "Св. Атанасий", построен около 1860 г., опожарен по време на Освободителната война и възстановен през 1879 г.

Старото училище, построено в църковния двор през 1854 г., възстановено 1879 г. Сградата е превърната в етнографски музей „Миню Балкански".

Джамийската чешма - изградена през 181З г. с дялани камъни, покрита с плочи, с орнаментиран курниз.

Тракийска тухлена гробница - намира се в Попова могила, на 5 км. североизточно от селото в местността „Джамбазлии". Състои се от две правоъгълни помещения изградени от тухли и сравнително дълъг каменен коридор. Тухлите са необикновено качествени, което говори за изключителните умения на тракийските майстори.

Читалище „Развитие" основано през 1918 г. В сградата има изградена секция на „Род и памет " - Оряховска памет, Етнографска изложба.
Клуб на пенсионера, развиващ богата културно масова дейност.

В сградата на училището, която е дарена на фондация "Миню Балкански", има открит Национален институт за образование, където се провеждат курсове по компютърна грамотност за учители от цяла България. Сградата разполага с хотелска част.

Етнографски сбирки в две от къщите на фондация "Миню Балкански".

На 8 км. северно от селото се намират Землянките - укритие на партизаните.

На 9 км. северно от селото се намира пещера „Дипсизите".