Роден на 31.12.1967 г. в гр. Бургас.
 Висше образование: Стопанско управление
 Хоби: футбол, спорт, риболов, автомобили

 Адрес п.к. 6045 с. Лясково
 Телефон (041275) 260; 

СЕЛО ЛЯСКОВО

Разстояние от столицата: 222 км
Разстояние от Стара Загора: 10 км
Надморско равнище: 295 м
Климат: умерен
Почва: глинесто-пясъчлива
Площ на селото: 328 дка

Ако разтворим историята, ако се поровим из летописните бележки, ще разберем, че село Лясково е село, което води началото си векове назад.

По време на Римската империя на запад от Берое (Стара Загора) до събирането на трите реки: Съзлийка, Лозенска и Читалка е имало тракийско селище. Историците разказват, че жителите на всички тези селища на запад от Августа Траяна били от тракийското племе Пирогери. Тракийските селища са съществували до към 5 век. След разрушаването на селището от варварите животът отново се възстановява, защото тук съществуват прекрасни природни условия за живот - тук протичат и се сливат макар и малки реките: Съзлийка, Читалка, Лозенска и Могильовска. Покрай тях има хубави поляни, пасища, а по околните хълмове - гори. Има и плодородни земи за обработване. Тук е имало отлични условия за риболов, животновъдство и земеделие.

През турското владичество, вероятно и по-рано, това селище се е наричало Харизанова махала. Някои стари хора от село Лясково казват, че Харизанова махала значело Нарязана мах ала. Харизанова махала е престанала да съществува като селище в края на 18 век. Развихрили са се кърджалийски и даалийски размирици и упостошили селището. За да се спасят от тези неволи, притеснения и ограбвания селяните започнали да напускат бащиното си огнище. Населението на това селище се е пръснало по околните села. Едни отишли в Балаклии (сегашното Лозен), други в Елхово и Ашик сенеклии (дн. Кирилово), а трети навлезли по дълбоко по течението на реката и сложили началото село Пандаклии (сега Лясково). После се изместили по на север по слънчевия склон на хълма, където е сега село Лясково. Наречено е така, понеже се заселили покрай горички от лешници, растящи покрай реката.

Така селото се разраства постепенно. Към 1872 год. селото е брояло около 50 къщи. Когато поп Минчо Кънчев извършва проверка на селата в Старозагорска околия през 1872 год. по нареждане на Васил Левски, той пише в книгата си "Видрица", че село Пандаклии тогава е имало 50 къщи, имало е просто училище, където са се учили 18 деца. Учител е бил Иван Николов.
Когато Стара Загора гори запалена от турците населението напуска селото и избягва в Балкана. Селяните срещат първи руските войски при с. Селци. През зимата на 1877 - 78 г. мъже от селото форсират Тревненския балкан с отряда на руския ген. Мирски.

След войната националното пробуждане обхваща и жителите на с. Лясково. Възстановява се училището, като паметник внедрявал просвета, наука и култура между жителите на селото. Извършва се водоснабдяване, прокарва се път до гр. Стара Загора и всичко това с труда и средствата на населението. Появява се идеята за изграждане на храм. Липсват точни сведения за инициатора за построяването на храма, но се предполага, че обслужващия по онова време енорията поп Симеон Атанасов е станал причина да се вземат мерки за събиране на средства за построяване на храма. Знае се, че средствата са събирани предимно от местното население. Хората от селото са положили и много труд, като са доставили камъни и пясък за постройката. Започната е през 1895 г., а е завършена през 1896 год. 

Културният живот в с. Лясково се води преди всичко от читалището. То е създадено на 02.08.1929 г. по инициатива на учителите в местното училище. Те са най-активното съсловие в дейността на читалището до 1964 г., когато училището е закрито. През 2009 г. бе честван 80-годишния юбилей на читалището.
През периода до 1944 г. най-ярката страна от дейността на читалището са кръжоците и вечерните училища и курсове за повишаване образованието на възрастното население. Следват години на силна любителско театрална дейност. Подготвени и са играни над 12 пиеси с предимно революционна тематика. Не липсват и такива с хумористична насоченост.

В периода след 1990 г. най-изявена е женската певческа група в състав до 12 жени. Те издирват и разучават преди всичко автентични песни, характерни за този край и най-вече за селото. Групата с успех участва в регионални и национални събори и надпявания, за което е получила 8 грамоти, дипломи и други отличия.

Сега читалището е в основата на всички чествания, по-основни от които са: Нова година; Трифон Зарезан; Националния празник - З-ти март; 8-ми март - Международния ден на жената; Празника на селото, който се провежда на християнския празник - "Свети Дух"; Християнските празници Рождество Христово и Коледа; 01.10. - Световния ден на възрастните хора; 01.11.- Ден на народните будители и т.н. В организацията на всички тези и други мероприятия читалищното ръководство по традиция работи в близко сътрудничество с кметството и клуба на пенсионера.
От 2002 г. читалището е включено в регистъра на народните читалища към Министерството на културата, а ръководството му е регистрирано в Окръжния съд. Има печат и собствена банкова сметка.

Библиотеката към читалището съществува още с неговото създаване. Била е закривана и пак възстановявана, което е основната причина за малкия книжен фонд - 903 книги и 32 други информационни единици. Разполага с необходимата техника и носители за музикалното озвучаване на своите мероприятия. Има телевизор, ОУБ, усилвателна уредба и компютър.
В читалището членуват почти 50% от живущите с регистрация в селото. Има един колективен член - Клубът на пенсионера, 3-ма почетни и 3-ма спомагателни (деца до 16г.) членове.