ЯНКО СТЕФАНОВ ЯНКОВ

 Адрес п.к. 6050 с. Колена
 Телефон (041175) 260

СЕЛО КОЛЕНА

Разстояние от столицата: 250 км
Разстояние от Стара Загора: 15 км
Надморско равнище: 300 м
Климат: умерено континентален
Почва: глинесто песъчлива
Площ на селото: 46 кв. км

На петнадесет километра източно от гр. Стара Загора се намира с. Колена. То лежи на южните склонове на Сърнена средна гора, там където се събират две малки реки - Коленска или Градишка, която събира водите си от месността "Градец" и една река идваща откъм с. Люляк.

От жителите на с. Колена могат да се чуят различни обяснения свързани с произхода на селото. Според изследванията на асистент Тодор Енчев преподавател във Великотърновския Университет името Колена може да се свърже много по-успешно с латинското "collinus".

В нашия случай името произлиза от едно възвишение южно от селото на около километър известно с името "Медвен". То е част от Средна гора. Важно е да се отбележи, че това високо възвишение леко навлиза в Тракийската равнина и е лесно видимо и разпознавано от изток, юг и запад, като южния и източния му склон са доста стръмни. Погледнато от близо и далече, то лесно може да бъде оприличено на самотен хълм /т.е. collinus/, разположен в началото на Тракийската низина. Що се отнася до археологическите обекти, голяма роля за появата на топонима collinus имат пътищата, които минават около хълма "Медвен" и Римската вила, за която ще стане дума по-долу. Може би една римска вила рустика, разположена между хълма "Медвен" и месноста "Бакой чал" в южния край на селото е първия конкретен обект, който получил наименованието collinus. Вилата е проучвана през петдесетте години на миналия век от проф. Венедиков, но днес няма запазена документация от тези разкопки. От вилата произлиза една цяла мраморна колона, която днес се намира в Старозагорския музей и отделни мраморни блокове разпръснати около самата вила. Видимата площ, която тя заема днес може да се определи на около един дк. Северозападно от вилата е установен късно античен никропол, който попада в югозападния край на селото, като най-западните му части са били разрушени от изградения асфалтов път през четиридесетте години на миналия век. Доста гробове от този период са открити по същото време на около стотина метра северно от вилата, на територията на днешните сгради на бившето ТКЗС. Случайни монетни находки в района на самата вила и около нея ориентировъчно ни насочват към периода IV - V век.

3а първи път срещаме топонима Колина в поемата на Византийския поет Мануил Фил, който описва похода на Михаил Глава Тарханиот през 1277 - 1279 год. когато последния превзема и крепоста Колина. От известните ни днес тракийски думи няма такава, която дори да е близка по значение с предаденото ни от Мануил Фил име. Също и в гръцкия език липсва дума и даже корен от, който би могло да се извлече този топоним. Остава да приемем, че топонима Колина, предаден ни от Мануил Фил на практика е непромененото латинско COLLINA, изписано с гръцки букви.

Като се вземат предвид гореспоменатите факти може да се заключи, че Колена произлиза от латинското Collina, благодарение на обстоятелството, че от една страна римските пътища от района преминават край хълма Медвен, а от друга страна в близост до него се намира римска вила рустика и вероятно някакво селище, които са получили това название. Това име остава непроменено чак до османските завоевания на Балканите, когато срещаме името "гюле", а може да е било "кюле" в един османо-турски документ от 1692 година. Несъмнено топонима "гюле" и "кюле" е производен на Колина. След като Мануил Фил предава непромененото латинско Колина с гръцки букви в края на 13 век, топонима остава непроменен от късната античност, когато се появява чак до 14 - 15 век, когато под влияние на турския език "и" преминава в "е" и така се осъществява промяната в паралелно употребяваното Колина, за да стане Колена.