СЕЛО ХАН АСПАРУХОВО

Разстояние от столицата – 253 км
Разстояние от Стара Загора – 23 км
Надморско равнище – 150 м
Климат – умереноконтинентален

Тракия – догдето поглед стига - само равнина. Тук там някое малко хълмче ще спре погледа ти, река ще прошумоли край тебе, а черноземът сам ще те подкани да хвърлиш семената.

Ето в тази низина преди 135 години, българите преселници от с. Таш-алъ Одринска Тракия намират свойте корени. И тук остават за цял живот, тук оставят своите наследници, тук оставят спомените за преживяните трудни робски години.

А тази земя не е била случайно избрана. Още в най-дълбока древност плодородната почва, наличието на надземна и подземна вода е привличала древните хора. Разположената на 3 км югоизточно от днешното село, на десния бряг на Оряховската река (приток на р. Сазлийка), т. нар. "Голяма могила" е датирана от новокаменната епоха (IV – II хил.пр.Хр.). Това е селищна могила, където в продължение на няколко хиляди години са живели поколения от най-ранните обитатели на българските земи. Откритите фрагменти от керамични съдове, глинени и костени фигурки, оръдия на труда, хромелни камъни и др. говорят за наличието на едно сравнително голямо за времето си поселение.
Засега няма исторически данни дали по време на Първата и Втората българска държава в този район е имало селище. Най-ранните писменни данни от османския период за наличието на селище в тези земи са от 15 век – с имената – Ючевли, Ючевлу, Чавлу е записано в турските регистри през 1472 г., 1488 г. и през XVIII век.

След Освободителната Руско-турска война започват засилени миграционни процеси. Именно с този мащабен преселнически процес компактни маси българи се заселват и на дн. Хан Аспарухово. Данни за тези процеси има в различни документи от онова време. В книгата „Видрица" на поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево (дн. село Коларово) е отразен част от процеса на заселване на бежанците. За селата Чаталий (дн. село Плоска Могила) и Чавлакьой (дн. село Хан Аспарухово) пише: "И двете турски села, сега се заселват с бежанци".
Подробна информация за тези отдавна отминали години, изпълнени с много лични емоции и преживявания, ни дават спомените на Хаджи Никола Атанасов или както го знаят местните жители дядо Хаджия. Те описват подробно всички перипетии, през които минават българските преселници от с. Таш-алъ.

През 1897 г. турското име е сменено и селото се нарича Цар Аспарухово.
В началото на XX век с. Цар Аспарухово се оформя като едно средно голямо за времето си село, чието местоположение предлага реални възможности за разрастването му.
Благоприятни възможности за цялостния просперитет на селото дава прекарването на ж.п. линията от Нова Загора, през Стара Загора за Пловдив и откриването на ж.п. спирка.

През 1950 г. селото е преименувано и започва да се нарича Стамово – на името на загиналия парашутист Стамо Кирев.

За подобряване медицинското обслужване на населението през 1954 г. е построена нова здравна служба. Отворена е и аптека. Новата двуетажна масивна сграда на основното училище, построена през 1965 г. предоставя възможност тук да учат деца от съседните села Плоска Могила и Бенковски.

В началото на XX век в селото започва строителството на църква. На 11май (24 май нов стил) 1904 г. - един от най- светлите български празници, свързан с познанието и духовния напредък, църквата в с. Цар Аспарухово е осветена от Старозагорския митрополит Методий.

През 1921 г. учителят Михал Стоянов Писаров и съпругата му Райна Писарова стават инициатори за откриване на читалище в с. Цар Аспарухово. То носи името „Искра". Първите му прояви са в областта на театъра – с местни сили се изнасят пиеси в училищна стая. По-късно е преустроена за салон по-голяма стая в сградата на общината, уредена е и богата библиотека.

Читалище "Искра" е в центъра на културния живот в село Стамово. Още през 1948 г. учителката Магда Комитова организира общоселски хор, който през следващите години е носител на редица отличия от окръжни и национални прегледи. Построената през 1973 г. нова сграда на читалището дава по-широки възможности за културен живот.
След демократичните промени станали на 9 ноември 1989 г. селото си връща старото име, но вече се нарича Хан Аспарухово. Хан Аспаруховци се гордеят, че тяхното село е родно място на известната българска поетеса и писателка Магда Петканова (родена през 1900 г. в с. Цар Аспарухово, починала през 1970 г. в София) известна със стихосбирките си „Македонски песни", "Изгубено камъче", "Кавали свирят", с пиесите си на историческа тематика, повести, сценарии на филми преводи от полски и сръбски език.
Понастоящем в селото ни живеят 1300 жители, от които мнозинството са роми. В ОУ."Св. Св. Кирил и Методий" се обучават 210 ученика.
Н.Ч."Искра-1921г." съдейства за издигане на културното равнище на жителите на селото. За това работи библиотеката, на това е подчинена и културната дейност, като се стремим да съхраним народните обичаи и традиции в селото ни.

Библиотеката на читалището разполага с 10259 т. книги. За да отговаря на съвременните изисквания библиотеката разполага с компютър, ксерокс и интернет връзка.

Към читалището има създадени самодейни колективи като: Група за автентичен фолклор, Група за стари градски песни "Магда Петканова", Детски фолклорен състав, които представят читалището ни на събори, фестивали и др. форуми и печелят награди и грамоти за участие.
Заедно с Пенсионерския клуб и Тракийското дружество честваме бележитите дати и годишнини, отбелязваме всички празници от културния календар като: "Бабин ден", "Петлюв ден", „Трифон Зарезан", "Осми март", "Първа Пролет", "Ден на Тракия", "Лазаров ден", "Великден", "Ден на славянската писменност и култура", "Ден на Ботев и падналите за свободата на България", "Ден на възрастните хора", "Ден на будителите", „Коледа".

Всяка година на 11 май в деня на светите братя Кирил и Методий е празникът на селото ни. Отбелязваме празника с художествено-музикална програма в салона на читалището. На този ден ни поздравяват и поканените от нас фолклорни състави от селата: Оряховица, Бр.Кунчеви, Горно Ботево, Ст. Войвода и др.
Друг голям наш празник, с който отдаваме своята почит и признателност към предците си е честване на годишнината от заселването на първите тракийци в селото ни на 14 септември.
Читалището е разтворило широко вратите си да приема и събира хората с изявите си. Сега повече от всеки друг път трябва със средствата на културата да внасяме успокоение, призовавайки хората към търпимост и толерантност.