Адрес п.к. 6046 с. Борилово
 Телефон (041115) 260; 
 Пощенски код 6046

СЕЛО БОРИЛОВО

Разстояние от столицата: 240 км
Разстояние от Стара Загора: 15 км
Надморско равнище: 550 м
Климат: характерен планински климат
Почва: кафява горска

Борилово било съставна община със с. Балакларе /Пряпорец/. През 1896 г. се разделят и образува съставна община със с. Кутлуджа /Дъбрава/. Така е до 1932 г. От тогава до сега се числи към Старозагорска община.
Понеже е близо до гр. Стара Загора и е разположено на много красиво място село Борилово се оформило най-вече като вилна зона на големия град. Тук не се развива в момента никакъв бизнес, дори кооперацията е в ликвидация. В центъра на селото има два хранителни магазина, които задоволяват нуждите на местното население от необходимите хранителни продукти.

Село Борилово има дългогодишна история. За съжаление точната дата на неговото основаване не може да бъде посочена. Говори се, че то се е създало много преди поробването на България от турците в местността „ Пъндъка", от която взема и името си. По време на турското нашествие в страната ни, селото е опожарено до основи, част от населението избито, а останалите, които са се спасили основават ново селище в местността „Юрта" и го наричат Сайданлари. След време и Сайданлари е унищожено, разграбено, а останалата част от тези, които са оживели започнали строителството на ново село много по на изток в местност, намираща се сега някъде по средата между гара „Змейово" и сегашното с. Борилово и го нарекли Иледжик.
След оформянето на османската спахийска система землището заедно със село Иледжик е било поверено на Хамза бей. След време Хамза бей решава да премести селището по-близо до извора, от който всички са черпили вода и така новото име на селото се казва Хамзалари - кръщават го на името на основателя му. 1907 год. с. Хамзалари е прекръстено на с. Борилово на името на цар Борил.

1908 год. е построено училището, което вече не съществува, 1938 год. е завършена църквата.

Село Борилово е разположено в полите на Средна гора. В недалечното минало (преди 30 години) селото се състояло от около 150 къщи, обитавани само от местни жители. Поминъкът на тези хора е бил дърводобив, отглеждане на лозя, захарна тръстика, гюл, лавандула, зърнени култури и всякакви овощни дървета. Друга част са пътували, за да работят в гр. Стара Загора предимно в ж.п. транспорта. В момента селото наброява около 30 къщи.

Селото няма читалище, затова и културните мероприятия са малко. Има пенсионерски клуб, който се старае да отбелязва тържествено националните и християнски празници.

Съборът на селото е на 24 май, но селото няма установени традиции за неговото празнуване. Този празник се отбелязва с празнична служба на свещника в местният храм и три часова народна музика на площада на селото.