Адрес п.к. 6081 с. Козаревец
 Телефон (041149) 262; 

СЕЛО КОЗАРЕВЕЦ

Разстояние от столицата: 260 км
Разстояние от Стара Загора: 28 км
Надморско равнище: 143 м
Климат: умерено континентален
Почва: чернозем
Площ на селото: 16,5 кв. км

Документирани данни за основаване на селото няма, но има легенди които разказват отколешното му съществуване. Една от тези легенди, която може би е най-достоверна разказва как по време на турско робство мирно живеещите на един хълм българи са се сдобили с натрапници от турските нашественици, които започнали да се заселват в тяхното поселище, но изненадата била голяма когато местните жители започнали преселение на запад от тогавашното им село те основали и застроили ново село, което съществува и до днес. И тогава турците казали, че българите се делили като кози от овце и са го нарекли КИЧЕЛЕР МАХЛЕ, което име носи до 1906 г. Когато с царски указ е преименувано в КОЗАРЕВЕЦ, което име носи и до сега. За това сега когато човек отиде на мястото на изоставеното селище той може да види множество парчета от глинени съдове и парчета от стари керемиди.

На 2-З км западно и северозападно от селото се виждат две тракийски могили, към които местните хора се отнасят с мълчалива почит.

Друга историческа забележителност е била римския път, който е минавал на километър южно от селото, но по време на колективизацията на земята той е бил унищожен сега се търкалят само отделни камъни.

Народно читалище "ПРОСВЕТА"

В селото има действащо читалище, основано още през 60-те години на миналия век и законно регистрирано през месец декември на 1997 г.
Народно читалище "ПРОСВЕТА" от месец август 2009 г. вече се помещава в собствена сграда, която бе ремонтирана и предоставена от общината за нуждите на читалището.
Дейността на народно читалище "ПРОСВЕТА" е разнообразна. Функционира фолклорна певческа група - изпълняват се тракийски народни песни.
Честват се рождени дни, именни дни, Цветница, Лазаров ден, Трифон зарезан, денят на храбростта Гергьовден и други.

От 2009 г. селото чества един своеобразен празник, който предхожда началото на жътвата и се казва "ЗЛАТЕН КЛАС". И той се очертава да се обособи като празник на селото.

Инициативи:

В началото на 40-те години на миналия век в с. Козаревец започва изграждане на православен храм. Амбицирани хората бързо го вдигат до покрив закупуват и дограмата, иконостасите и всичко необходимо складират ги наблизо в една плевня, но започва войната всичко е замразено. Идва новата власт и работата по храма е до тук. През една нощ в началото на 60-те група мъже изнасят дограмата от плевнята занасят я на 100-тина метра извън селото поливат я с бензин и я запалват изгаря всичко подпалвачите са укрити от властта, селото се прощава с надеждата да има собствена черква. Сградата остава да стърчи, но никой не се осмелява да я събори. В средата на 70-те години студентска бригада от София е настанена по къщите на хората. Една сутрин селото се събужда настръхнало срещу буйните младежи. През нощта пияни студенти се покатерили на камбанарията, вързали с въже двуметровия кръст и го събарят. При падането железния кръст събаря част от покрива. И до днес руините на черквата стоят и напомнят за отминалото време. С комунистическите своеволия се свързват и два други гряха, спрямо народната вяра и традиция. По средата между с. Козаревец и с. Борово е имало аязмо с малко параклисче до него. Новите властници го взривяват и запълват извора с камъните от постройката. Друг взрив разбива на парченца огромната канара - оброчище. Изсечена е и дъбовата горичка около него.
Тук е мястото да отбележим, че селото не се е примирило с това положение и се обсъжда идеята да се закупи място и се построи поне един параклис. Даже се намери и спонсор за това начинание, а това е Арендатора на земеделската земя на селото.