СЕЛО БЕНКОВСКИ

Разстояние от столицата: 200 км
Разстояние от Стара Загора: 30 км
Климат: умерен
Почва: чернозем
Площ на селото: 061 кв.км

ИСТОРИЯ

Първоначалното заселване на този район е от турско етническо население, това е било през първите векове на османското населяване по българските земи, поради благоприятния климат и равнинен терен. В последствие на време от съседните села са се преселили и български фамилии, които са работили като налбанти, железари, ковачи, имало е от тях и аргати.

Първото име на селото е било Дуваджизлии - Дува по смисъл на български език означава — поле, равнина а Джизлии - голямо, широко, обширно поле, както през османско време така и сега Старозагорското поле е това което е било, събрано в едно име. От 1892 до 1911 година е имало предложения за смяна на името на селото, но е надделяло предложението на изпълняващия длъжността кмет - Пеньо Симеонов и няколко негови съмишленици, стигнало се до идеята да бъде прието името на Георги Бенковски - командир на „Хвърковатата чета" и така селото било записано в регистрите като село Бенковски.

Най-близкият град до селото е гр. Нова Загора на 15 - 16 км. Общинският център е гр. Стара Загора на около 29 - 30 км., в който голяма част от населението има близки роднини и е по-предпочитан от населението.

Общата площ на землището на селото е 13 680 дка, обработваема площ, останалите 10 660 дка, пасища, горски пасиви, канали, пътна мрежа.

До 1964 година е било трудно предвижването на хората до градовете и съседните села, но след това се развива автобусния и лекотоварния транспорт. Пощенска станция няма в селото и заради това хората са принудени да се обслужват от съседното село Хан Аспарухово. За по-доброто развитие на селото допринася кооперативното селско стопанство. След съединяването на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година са се заселили българи от много съседни села. Училище започва да функционира още от 1890 година, но новата сграда започва да се строи през 1937 - 39 година и на 15.09.1940 година се открива с името „Народно начално училище „Кирил и Методий". След това се построява читалище „Пробуда", което е вече на близо 80 годишна възраст. През 1965 година е било водоснабдено селото, изгражда се мрежа, която влиза във всеки дом. От 1967 година се отваря здравен пункт и сега макар и останало с малко жители, селото е добре обслужвано от страна на транспорт, здравеопазване има и пенсионерски клуб и хората са щастливи и доволни от удобствата които им се предоставят.

КУЛТУРА

През 1956 година е започнало изграждането на читалищната сграда в с. Бенковски, дадено му е името „Пробуда". Към читалището има и библиотека, която се посещава от деца и възрастни.

Традиционни празници на селото са „Коледа", „Великден", „8-ми Март", „Бабин ден", честват се рожденни дни на хората като се организират тържества с музика, годишнини от бракове, има и сформирана група от млади момчета коледари, които в нощта на Коледа обикалят и влизат във всеки дом за здраве и берекет. На Великден традиция е да се канят музиканти и в неделя вечер да се вият кръшни хора по площада на селото, за щастие и веселие на хората.
Деца вече почти не се раждат, защото населението е предимно от възрастни и стари хора, по традиция е останало да се празнува „Бабин ден" като лекарката и най-възрастната жена се удостояват за баба - акушерка. Имаше група от деца, които лазаруваха по време на „Лазаров ден", но вече пораснаха и няма подрастващо население, което да замести вече порасналите. В момента започваме да събираме инвентар - посуди, носии и др. за музей, за да можем да покажем на поколенията какъв е бил бита и душевността на селото, на предците преди тях.

Инициативи - болно ми беше преди да бъда назначена за кметски наместник на селото, че бяхме единственото село където хората нямаше къде да се съберат в по задушевна обстановка, но с повече настояване успях да издействам сградата на старото кметство да я направим на пенсионерски клуб. Бяхме единственото село без такъв. Сега имаме инициатива за построяването на малък параклис, трудно е в момента да успеем да съберем пари за църква, но хората имат нужда от божи храм макари и в по-малък размер. Също така и в двора на бившето училище има паметник посветен на 32-ма убити войници през 1912 - 1918 година, който е изоставен с годините и има нужда от възстановяване, за да се покаже на хората, че тук има хора дали живота си за сега живеещите и заслужават почит и уважение. Имаме инициативата да го възстановим и да направим молебен за тези хора.